Дао, което може да се назове,

не е постоянно Дао.

Име, което може да се именува,

не е постоянно име.

 

Безименното

е начало на Небето и Земята.

Притежаващото име

е майка на всички неща.

Ето защо,

който няма страсти,

вижда безпределното;

който има страсти,

вижда пределното.

 

Тези двете имат еднакво начало,

но различно име.

 

И двете се наричат дълбоко.

От една дълбочина към друга по-дълбока –

врата на всяка тайна.

 

☼☼☼

 

Когато хората узнаха

красотата на красивото,

разбраха грозното.

Когато хората узнаха

добротата на доброто

разбраха злото.

 

Ето защо

битието и небитието

взаимно се пораждат;

трудното и лесното

взаимно се създават,

дългото и късото

взаимно се сравняват;

високото и ниското

взаимно се склоняват;

гласните и съгласните

взаимно хармонират;

предишното и следващото

взаимно се редуват.

 

Ето защо мъдрецът

чрез бездействието действува,

чрез безмълвието учи;

нещата се създават

той не подменя тяхното начало;

създава, но не обсебва,

действува, но не е самонадеян;

завършва с успех, но не се хвали.

 

Именно защото не търси признание,

то не може да му се отнеме.

 

☼☼☼

 

Ако се уважават "мъдреците",

хората няма да се карат.

Ако не се скъпят редките вещи,

хората няма да крадат.

Ако няма съблазнителни неща,

сърцата на хората няма да се вълнуват.

 

Ето защо управлението на мъдреца иска:

да са пусти сърцата на хората,

да са пълни стомасите им,

да е слаба волята им,

да е силен гръбнакът им.

Той постоянно се стреми

народът да няма знания и страсти,

а имащите знания

да не смеят да действуват.

 

/Съгласно с принципа/

 

Действувай чрез бездействието

и ще има ред.

 

☼☼☼

 

Дао е пусто,

но използването му е неизчерпаемо.

О бездънно,

сякаш е праотец на всички неща.

 

Притъпим ли неговите остриета,

Освободим ли неговата хаотичност,

Смекчим ли неговите блясъци,

Уеднаквим ли неговите прашинки,

О как е чисто,         

сякаш е изчезнало,

но съществува.

 

Аз не знам на кого е рожба,

то предшествува появяването на бога.

 

☼☼☼

 

Небето и Земята не притежават хуманност.

Те се отнасят към всички неща

като към жертвено куче,

направено от слама.

Мъдрецът не притежава хуманност.

Той се отнася към всички хора

като към жертвено куче,

направено от слама.

 

Пространството между Небето и Земята

не е ли като

в ковашки мех и флейта?

Пусто и неизкривено –

колко е по-голям тласъкът,

толкова е по-силен дъха.

 

Който много говори,

стига до задънка.

По-добре е да има мяра.

 

☼☼☼

 

Безсмъртната пустота  

се нарича

най-дълбока самка.

Вратата на най-дълбоката самка

се нарича

корен на Небето и Земята.

 

Тя е вечна като съществуване

и действува без усилие.

 

☼☼☼

 

Небето и Земята са дълговечни.

 

Ако Небето и Земята са дълговечни,

то е защото не съществуват за себе си,

затова могат да бъдат дълговечни.

 

Ето защо мъдрецът

като се поставя зад другите,

излиза пред тях;

като пренебрегва живота си,

го запазва.

 

Не се ли осъществява личният му интерес

тъкмо защото няма личен интерес?

 

☼☼☼

 

Висшата добродетел е като водата

 

Водата допринася полза на всички неща,

но не се бори с тях.

Тя се стреми към /ниските/ места,

които хората презират.

Ето защо прилича на Дао.

 

/Принципът на мъдреца е:/

Животът да следва земята.

Сърцето да следва дълбочината.

Благотворителността да следва жен[1] .

Думите да следват искреността.

Управлението да следва спокойствието.

Делото да следва умението.

Постъпките да следват времето.

Именно защото /мъдрецът/ не се бори,

затова е непогрешим.

 

☼☼☼

 

Който взема препълнен /съд/,

по-добре е да не го взема.

Който преостря върха,

не може да го запази дълго.

Пълна зала със злато и яспис,

никой не може да опази.

Който се гордее с богатство и почести,

сее семето на своето падение.

Завършиш ли своето дело, /колкото и да е велико/,

оттегли се.

Това е закон

на естественото Дао.

 

☼☼☼

 

Ако душата и тялото се слеят в едно,

възможно ли е да не се разделят?

Ако съсредоточаващ"Ци" и се мек,

възможно ли е да си като детето?

Ако съзерцанието е чисто и дълбоко,

възможно ли е без грешка?

Да се обича народът и управлява държавата

възможно ли е без мъдруване?

Да отваряш и затваряш небесната врата

възможно ли е без самка?

При разбирането на всичко това

възможно ли е бездействието?

 

Да раждаш и да отглеждаш,

Да създаваш, но да не присвояваш,

Да действуваш, без да бъдеш самонадеян,

Да управляваш, но да не подчиняваш -

Това се нарича най-дълбоко Дъ.